За Китай най-важна сега е социалната стабилност

Колкото по-дълго продължават протестите в Хонконг, толкова по-малко вероятно е Китай да осъществи икономическите стимули за трилион долара, които пазарът изглежда иска. Пекин болезнено осъзнава, че политиките му на лесни пари от миналото надуха балони на активите и увеличиха неравенството. Всяко повторно начинание може да предизвика социални вълнения в континентален Китай, пише Шули Рен за Bloomberg.

През последното десетилетие Китай наводни икономиката си чрез големи разходи. Такъв беше пакетът от 4 трилиона юана (561 милиарда долара) след срива на Lehman Brothers, последван от намаление на лихвите през 2014 и 2015 г., и от 3,5 трилиона юана в проекти за благоустройство на бедните градски квартали от 2015 до 2018 г.

Напоследък обаче Китай е видимо плах с монетарните инструменти, дори когато дефлацията надвисва над местните производители, а търговската война се задълбочава. Разбира се, Пекин намали минималните задължителни резерви на банките, но не се очертава директно понижаване на основната лихва. Всъщност може да се твърди, че централната банка си купи известно време, за да забави всякакви важни решения за паричната политика, след като миналия месец коригира лихвата, която кредиторите предлагат на най-добрите си клиенти.

От фискална страна Пекин намери нов начин за финансиране на строителните проекти: Емитирането на общински облигации със специално предназначение достигна рекордни размери през тази година. Въпреки това разходите за инфраструктура не се повишиха. Това е така, защото Министерството на финансите усърдно одитира местните власти, понякога на всеки две седмици, за да гарантира, че парите се харчат на правилните места.

Какво обяснява тази промяна в тона?

Китай все по-често гледа на космическите цени на жилищата в Хонконг като основна причина за бунтовете в града, които продължават 14 последователни седмици. Дори представителството на Пекин в бившата британска колония посочи като основателно притеснение издръжката на хората.

Пекин иска да попречи на недоволството в Хонконг да се разпространи в континенталната част, осъзнавайки, че сега Китай също е общество с изключително неравенство в доходите, измерено с коефициента на Джини. Цените на жилищата в главните градове - Пекин, Шанхай, Шънджън и Гуанджоу, нараснаха над два пъти от 2013 г. насам. В резултат на това младите китайци, подобно на сънародниците им в Хонконг, може да установят, че изкачването по стълбата на средната класа става все по-трудно.

В тази светлина колебанието на Китайската народна банка да разгърне амбициозна програма за стимулиране има смисъл. Всеки път, когато централната банка отвори крановете си, голяма част от горещите пари отива в недвижими имоти. Последното мини облекчаване не бе изключение: инвестициите в имоти нараснаха, докато производственият сектор, най-силно засегнат от търговската война със САЩ, остава анемичен. На мантрата на президента Си Дзинпин, че "в апартаментите трябва да се живее, а не да се спекулира с тях" не бе обърнато внимание.

Междувременно Китай използва своята строга одитна система, за да възпре местните власти да не разчитат твърде много на имотния пазар - проблем, който тормози Хонконг. Миналата година градът събра една четвърт от фискалните си приходи от продажби на земя, в сравнение с приблизително една трета за средната континентална община.

Похвално е, че Пекин иска да предотврати моралния риск: Ако голяма част от фискалните приходи идват от продажби на земя, местните служители се стимулират да поддържат имотния балон, като например подтикват регионалните банки да предоставят лесно финансиране на строителните предприемачи. Сега Шънджън е почитан като модерен социалистически град, отчасти защото личните и корпоративните данъци представляват почти всичките му фискални приходи.

Коментаторите се оплакват, че намаляването на минималните резерви на банките в Китай и разходите за инфраструктура са твърде малко и твърде късни. Убягва им смисълът. В навечерието на празненствата по случай своята 70-годишнина за Китайска народна република най-важна е социалната стабилност. Това означава избягване на щедрите пакети за стимулиране, които са в полза на богатите и сеят семената на размириците.